Целта на изследването е да проследи развитието на стереотипите и представите в западното общество по отношение на народите на Изтока в конкретен отрязък от време и на базата на определен тип извори. Става дума за група трактати, посветени на развитието на кръстоносното движение в период, който условно можем да заключим между падането на Акра под властта на мюсюлманите (1291), с което е сложен край на латинската власт в Светата земя, и ограбването на Александрия от войските на кипърския крал Пиер I Лузинян през 1365 г. - последната значителна акция на западния свят срещу египетските мамелюци. Избрали сме тази горна граница, за да избегнем навлизане в проблематиката за най-късната фаза на кръстоносното движение и османската експанзия, която излиза извън рамките на нашия интерес.
Разбира се, както нашият „terminus post quem", така и нашият „terminus ante quem" са относителни и условни, защото и двете събития, макар и да имат важно значение в историята на кръстоносното движение, все пак не означават нито строго фиксирано начало, нито строго фиксиран край. Те отграничават до голяма степен един донякъде спорен и неясен епизод от това движение. Десетилетия наред овладяването на Акра и прилежащата й територия от Йерусалимското кралство от султан ал Ашраф през 1291 г. са представяни като окончателен край и залез на кръстоносните походи и на кръстоносната идея.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
